МНЕНИЕ ЗА ПРОГРАМА „КОГНИТИВНА НАУКА” КЪМ НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

 

Светослав Близнашки

 

Резюме:

1. Неадекватни критерии за прием на студенти в магистърската програма.

2. Посредствено преподаване.

3. Отявлена злоупотреба с труда на магистри и докторанти.

4. Липса на реални стипендии.

5. Изкуствено удължени срокове за завършване на магистърска програма „Когнитивна Наука” с цел печалба на НБУ.

6. Липса на каквито и да било възможности за научно и кариерно развитие на успешно завършилите магистри и докторанти във факултета по „Когнитивна Наука и Психология”.

 

 

Здравейте колеги.

 

Името ми е Светослав Близнашки и бих искал да споделя с Вас някои от наблюденията си върху магистърска и докторска специалност „Когнитивна Наука” към Нов Български Университет.

 

Първо няколко кратки думи за мен – съставянето на разумно мнение неизбежно изисква поне минимално познаване на източника на информация: През 2004г. завървших бакалавърска степен по психология в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” (заглавие на тезата – „Изследване на предиктивната валидност на Sofia University Admission Tests of English as a Foreign Language”. Научен ръководител – Емилия Алексиева. Тезата е достъпна в библиотеката на Философски Факултет в СУ).    

През 2005г. се записах в магистърска програма „Когнитивна Наука” в НБУ и през 2008г. завърших успешно същата (заглавие на тезата: „The Interaction of the Processes of Mapping and Perception During Analogy Making”. Научен ръководител – Бойчо Кокинов. Тезата е достъпна в библиотеката на НБУ и на следния адрес:

http://store3.data.bg/dharma/Svetlio-Bliznashki_m_thesis_upload.doc).

През 2009г. бях зачислен като редовен докторант към факултет „Когнитивна Наука и Психология” към НБУ (научен ръководител – Бойчо Кокинов) и през месец юли 2013г. предстои да защитя докторската си теза (живот и здраве :)). Някъде към средата на януари месец 2013г. тезата и авторефератът ми ще бъдат достъпни на сайта на НБУ.

Електронни варианти на повечето от писаните от мен статии през периода ми в НБУ до момента можете да намерите на адрес:

http://nbu.bg/cogs/personal/kokinov/index.html

Страницата е голяма, но можете просто да търсите из нея (Ctrl+F) с ключова дума близнашки изписана на латиница (bliznashki).

Последната ми статия все още не е публикувана там, но е достъпна на следния адрес:

            http://store3.data.bg/dharma/CogSci_2012%20Bliznashki.doc

CV-то ми (в което е приложена библиография на всичките ми публикации), където са описани и повече неща за мен, образованието и интересите ми можете да намерите на следния адрес

            http://store3.data.bg/dharma/Svetoslav_Bliznashki_CV_EN_new.pdf

            Давам всичката тази информация с цел хората, които четат този текст да могат да формират за себе си оценка на интересите, нагласите и равнището ми на компетентност и на базата на тази оценка да решат дали да приемат казаното от мен сериозно или да го пренебрегнат.

 

            Е, по темата...

Мнението ми за програма „Когнитивна Наука” към НБУ и преподавателите там е следното:

 

1. Неадекватни критерии за прием на студенти в магистърската програма.

2. Посредствено преподаване.

3. Отявлена злоупотреба с труда на магистри и докторанти.

4. Липса на реални стипендии.

5. Изкуствено удължени срокове за завършване на магистърска програма „Когнитивна Наука” с цел печалба на НБУ.

6. Липса на каквито и да било възможности за научно и кариерно развитие на успешно завършилите магистри и докторанти във факултета по „Когнитивна Наука и Психология”.

 

Ще разгледам всяка от посочените 6 точки по-подробно с примери от моя и на мои колеги опит. Ако текстът Ви се вижда прекалено дълъг, но все пак проявявате някакъв интерес Ви съветвам да се съсредоточите върху точки 2, 3 и 6.

Тук искам да направя уточнението, че съм напълно наясно, че анекдотични аргументи и аргументи от личен опит не са златният стандарт (да го кажем меко), в което и да било научно изследване. Тук обаче, аз не правя опит за научно изследване (така или иначе нямам необходимите данни за такова, пък и никой не би ми позволил да ги събера), а просто споделям мнения и впечатления. Целта ми е да подтикна към размисъл колеги, които разглеждат (или биха разглеждали в някакъв бъдещ момент) възможността да се запишат в програмата и евентуално да ги предпазя от собствените си грешки. Дали някой ще пожелае да се вслуша в думите ми и дали ще ги приеме сериозно или ще се усъмни в казаното е лично решение на всеки, който чете тези редове. Единственото, което мога да направя е да Ви уверя в абсолютната си искреност и в липсата на всякаква материална или друга заинтересованост от моя страна при писането и публикуването на това изложение. Сигурен съм, че съзнавате, че публикуването на този текст не работи въобще в моя полза, при положение, че той неизбежно ще стане известен на академичното тяло на НБУ, институция, в която ми предстои защита на дисертационен труд след по-малко от година. Но както съм установил през годините, твърде често за истината никога не настъпва подходящ момент... Е, за мен и моята истина моментът е сега, а последствията... те са си за моя сметка.

Също бих искал да отбележа, че в никакъв случай не държа казаното от мен да бъде приемано за истина автоматично. Това е просто гледната точка на определен човек в определена ситуация в определен момент от времето. Нищо повече.

И едно последно уточнение: не казвам, че в програма „Когнитивна Наука” няма и някои добри страни (твърде малко според мен). Със сигурност има. Въпросът е, че за добрите страни заинтересованите студенти ще чуят и ще прочетат предостатъчно от хора, които преподават в НБУ и са директно материално мотивирани да рекламират продукта си. След многодневно търсене в интернет форуми не попаднах на нито едно отрицателно мнение за програмата, за която пиша и това е странно. Странно е, защото познавам много колеги, чието мнение е повече от отрицателно. За съжаление, обаче, явно не те са хората, които изпълват с гласовете си интернет пространството. Така че, приемете моето мнение за алтернатива сред привидно всеобщия консенсус. Дали в нотката на несъгласие по даден въпрос има истина или не всеки трябва да прецени сам. Но вярвам ще се съгласим, че всяка нотка сред симфонията от гласове има право да бъде чута. И което е по-важно: всеки има право да я чуе!

 

Започваме по ред.

 

1. Неадекватни критерии за прием на студенти в магистърската програма. Тук нещата изглеждат относително просто. Специалност „Когнитивна Наука” няма никакви формални критерии за прием на студенти. Единствените изисквания са завършено висше образование и явяване на интервю. Интервюто, уверявам Ви, е чиста формалност. Аз лично не знам за нито един случай, при който някому да е отказан прием в програмата. Дори тези изисквания системно биват нарушавани – знам с абсолютна сигурност за поне 2 случая, в които бяха приети студенти, които все още не бяха завършили бакалавърска степен (впоследствие се дипломираха, но приемът им в програмата изглежда най-малкото нелегитимен). Резултатът е, че съзнателно се приемат всякакви студенти, включително и такива чиито интереси и/или способности са пречка пред успешното им завършване. Това от една страна снижава качеството на учебния процес, а от друга коства на много хора огромни за нашите стандарти суми пари, които потъват в касите на НБУ, докато хората, които ги внасят не получават на практика нищо в замяна.

Сещам се за едно момиче, което внесе накуп таксата за първите 2 семестъра и се отказа още в края на първия (или началото на втория, не съм съвсем сигурен). Момичето не беше богато и в никакъв случай не беше глупаво, но се записа в програмата, убедено от тамошните преподаватели, че това е страхотно място за изучаване на... реклама. След няколко курса по когнитивно моделиране, епистемология, невронауки, фрактални свойства на човешкото поведение, програмиране в изкуствения интелект и т.н. колежката ми най-сетне осъзна, че просто си губи времето – нищо от преподаваното в програмата не кореспондираше с нейните интереси и насоченост. И така, познатата ми загуби има – няма една академична година от живота си и около 1000лв. Кому беше нужно това? Освен, разбира се, на алчните бивши агенти на ДС от настоятелството на НБУ (напр. Богдан Богданов) и мълчаливите им съучастници в департамента по „Когнитивна Наука и Психология”?

 

2. Посредствено преподаване. Тук нещата стоят по-сложно и донякъде субективно. Със сигурност можете да срещнете не един и двама бивши и настоящи студенти от специалността, които са доволни (някои дори са вдъхновени) от качеството на преподаване и нивото на задълбоченост в програмата. Моето (и не само моето!) мнение е различно. Но още сега искам да Ви призная – не винаги е било различно. Имаше един не кратък период от време, през който аз също смятах, че нивото на преподаване в програмата е добро. Имената на курсовете звучаха екзотично и предизвикателно, курсовете трябваше да се водят на английски език, някои от преподавателите имаха базово образование в областта на т.нар. твърди науки, вкл. физика и математика, имаше добра материална база... Постепенно, обаче, нещата придобиха различен нюанс. Интересните наименования на курсовете в повечето случаи се оказаха просто изчанчени названия на до болка познати области.

Само два примера от моя опит – курсът „Невронауки” си беше най-обикновен „Увод в Неврологията”. Началниците на програмата (в случая Бойчо Кокинов) категорично отказаха да ми признаят кредитите от подготвителната програма за този курс (такава възможност има ако даден студент е учил идентичен или сходен курс в друг ВУЗ) с аргумента, че в случая ставало дума за Невронауки, което въобще не било същото като „Увод в Неврологията” или „Физиология и Анатомия на Висшата Нервна Дейност” – едногодишен курс в СУ, който съм завършил. Естествено, едносеместриалният „Невронауки” си беше най-обикновен увод в неврологията, който беше воден дори по същите руски учебници, по които бях учил преди години в ИСУЛ. Не научих нищо ново (нивото на преподаване беше значително по-ниско и материалът значително по-беден от това, което бях слушал като лекции в СУ навремето). Не ми беше необходим повече от час, за да си взема изпита с пълно отличие (все пак трябваше да си припомня някои позабравени понятия като субстанция нигра и странично коленчато тяло). В резултат загубих един семестър в слушане на добре познати неща и 135лв. Кому беше нужно това? А, извинявам се, този въпрос вече го зададох...

            Вторият ми пример се отнася до уводен курс по философия... извинявайте отново – сбърках – не философия, а „Философия на Познанието”. Същата работа – опитах да си акредитирам курса с аргумента, че в СУ съм завършил не малко курсове по философия (вкл. История на Философията, Етика, Естетика, Логика), повечето едногодишни и още един едносеместриален уводен курс едва ли ще ми е от особена полза. Отговориха ми (отново Бойчо Кокинов) се, че не, „Философия на Познанието” е нещо нечувано и невиждано за мен, което е основен фундамент на когнитивната наука. Отново – нямаше нищо ново или непознато за мен –  логическият позитивизъм на виенския кръжок, фалшификацията на Попър, редукционизмът на Чърчланд, конструктивизмът на Хелмхолц, функционализмът на... схващате картинката. За този курс не съм отделил и 1 минута за четене – взех си изпита отлично само със стари знания. И като казвам „взех си изпита отлично”, моля не си мислете, че се самоизтъквам – в програмата „Когнитивна Наука” в НБУ се пише слаб 5 просто ако си се явил на изпит. Готов съм да предоставя студентската си книжка на всеки, който се съмнява в думите ми. И още един семестър загубено време и още 135лв. и т.н и т.н.

            Това разбира се далеч не са единствените проблеми в преподаването в програмата. Нещото, с което трябваше, може би, да започна е фактът, че твърдението, че това е програма водена на английски език просто не отговаря на истината. Някои курсове действително се водят на английски език, но други не. Например, курсовете по „Невронауки”, „Програмиране в Изкуствения Интелект”, „Мозъчни Електрични Сигнали”, „Фрактални Свойства на Човешкото Поведение”, „Преработка на Информацията в Зрителната Система”, „Многомерен Статистически Анализ”, „Когнитивни подходи към Измерване на Резултатите от Обучеснието”, а вероятно и други, за които не си спомням в момента се водеха изцяло на български език. Курсове като „Социално Познание” и „Вземане на Решение и Преценка” се водеха на някакъв странен език, който и най-развинтеното въображение трудно би определило като английски. Нещо като случая, при който поканили нобеловия лауреат по физика Лео Сцилард да прочете лекция в САЩ. След лекцията (на английски език) друг физик, също родом от Унгария го запитал „Лео, много хубава лекция, наистина, но на какъв език беше?”. Сцилард, в опит да избегне неудобното положение отговорил” „На Унгарски, разбира се.” Колегата му отвърнал: „И аз така си помислих, само не разбрах защо имаше толкова много английски думи в нея...” Такива ми ти работи.... Програмата „Когнитивна Наука” не се води на английски език – прекалено малко преподаватели имат достатъчни познания по английски, за да се случи това. Интересен факт е, че университетът НБУ също не признава „Когнитивна Наука” за водена на английски програма. Това научих по трудния начин, когато, за да се отчисля с право на защита от мен се искаше да се явя на докторски минимум по английски език. Оказа се, че НБУ признава една единствена програма за водена на английски език (и респективно студентите от нея са освободени от този изпит) и тя не е „Когнитивна Наука”. Разбира се, студентите в програмата масово нямат и най-елементарно ниво на владеене на езика, но за това вече стана дума в предишната точка.

            Продължаваме...

            Курсовете по „Статистика” са на плачевно равнище (едно частично изключение е курсът на Красимир Калинов, но и тук нещата не са розови имайки предвид твърде разнородната аудитория (вж. точка 1) и прекалено краткото време, за провеждане на курса). За да не съм голословен: в курсовете по статистика към програмата няма да откриете нищо (ама наистина нищичко) различно от това, което ще намерите в класически учебници по статистика отпреди 40г., напр. този на Клаус и Ебнер, както и този на Глас и Стенли. Ще чуете предостатъчно за дисперсионен анализ и линейна регресия, но дотам. Няма да научите нищо за съвременни и вече напълно навлезли в практиката методи като линейни смесени модели, буутстрапинг и ресамплинг техники за непараметричен анализ, монте карло методи за симулационно моделиране, моделиране на структурни уравнения и потвърдителен факторен анализ, бейсиански модели, оценяване чрез максимизиране на вероятността, модели с вложени променливи, модели с повече от една случайни променливи (напр. изследвани лица и айтеми едновременно), ковариационен анализ и т.н и т.н. Спомням си как в един курс по статистика попитах преподавателя каква е точно разликата между факторен анализ и анализ на главните компоненти. Отговорът беше „Ами различни са лежащите в основата им математически модели”. Това е и единственият отговор, който получих. В превод на български (това последното си е чиста метафора – курсът се водеше изцяло на български език) това означава „махни ми се от главата”. Какво им е различното на математическите модели, как това различие води до разликите в крайния резултат, какво различие в предположенията ни за обективната действителност отразява...? Глас в пустиня. По-късно имах време (т.е. нямах работа) да прочета доста неща и разбрах отговора на въпроса – не е сложен, опира до едни числа в главния диагонал на една корелационна матрица (между другото не само математическите модели са различни, целите на двата анализа също са изначално различни), но... Но още едни 135лв., още един семестър общи приказки... Сещам се и за друга история – психолингвистките в НБУ (Елена Андонова и Армина Джанян) често са ми препоръчвали да провеждам отделни анализи по изследвани лица и по стимули и да отхвърля дадена нулева хипотеза ако и двата анализа са значими. Такъв тип анализ е напълно логически и математически несъстоятелен както личи от следните публикации (стари и нови) – Brysbaert 2007, Baayen et al. 2006, Clark 1973, Locker at. al. 2006, Raajimakers 2003, Hoffman & Rovine 2007, Judd et al. 2012, и т.н. и т.н. Единственото, което мога с чисто сърце да Ви гарантирам е следното: да усвоите някакви базови знания по математическа статистика в програма „Когнитивна Наука” би било истинско чудо и ако то все пак се случи, ще е въпреки, а не благодарение на курсовете, които сте посещавали. Разбира се, въпросите далеч не опират само до това какво се изучава. Начинът, по който се преподава материалът е неадекватен – важни теми се претупват, липсва ваякаква дълбочина на изложението, студентите почти никога не получават отговори дори и на най-точно и внимателно формулирани въпроси, често на изпити (курсът на Красимир Калинов) се дава материал, който въобще не присъства в учебното съдържание на курса - моят случай се отнасяше до методи за множествени сравнения при repeated measures anova – кълна Ви се във всичко свято, че в нито една лекция, в нито един момент подобна тема не беше заегната. Не че не си взех изпита с отличен – в „Когнитивна Наука” е така – никога не си го чувал, никога не си го виждал и нямаш представа как се прави – отл. 6. И така, дадох една-две месечни заплати за книги (от Амазон, в интернет не можах да ги намеря) и започнах да уча статистика....

            Не мога да пропусна един от най-фрапантните случаи – курсът по лингвистика. Титулярът на курса, Елена Андонова, проведе целия си едносеместриален курс за 4 дни и половина, защото и се налагаше по време на семестъра да бъде в Германия. Половин годишен курс за 4.5 дни! При това курсът беше проведен преди същинското начало на академичната година! Ами ако някой колега беше зает и не можеше да присъства? Ами ако на някой не му беше удобно да седи по цял ден в НБУ, а си имаше и други задължения? Никой от нас ме беше уведомен при записване на курса, че ще бъде проведен в подобен (очевидно нелеп!) формат. Цената, разбира се, беше 135лв. – сякаш си посещавал сериозен едносеместриален курс.

            Ниско е нивото и на уводните курсове по когнитивно моделиране (символен подход и невронни мрежи). През цялото време на преподаване не написахме и един ред програмен код. Експертни системи, невронни мрежи, фреймове и скриптове, обратно разпространение на грешката, семантични мрежи... всичко напълно теоретично. Курс по когнитивно моделиране, в който нито един от нас (студенти и преподаватели) не седна и за секунда пред компютър! НБУ има страхотна материална база, ще прочетете във всички форуми – има не лоша база, факт е, но някой трябва и да я ползва. Изводите се налагат от само себе си...

            Абсолютно безполезен беше и курсът по програмиране (проведен изцяло на български език – титулярът владее ангийски на ниво 3ти клас. Всеки, който го е слушал ще се съгласи с безспорната истина). Тук седнахме пред уникалните компютри на НБУ, за да се учим да програмираме на... LISP. Език отпреди повече от 50 години, който днес почти не се използва. Всички мои опити да убедя преподавателското тяло да бъде проведен курс по MATLAB и/или С се оказаха предварително обречени на провал. Предварително, защото целта на курса беше просто да се осигури необходимият хорариум на едно от протежетата на Бойчо Кокинов – Георги Петков. Същият е един от последните изследователи, които продължават да ползват този архаичен език в продължаващите и до днес разработки върху също толкова архаичната когнитивна архитектура на Бойчо Кокинов (протежетата са за това в крайна сметка) наречена DUAL (и базираният на нея когнитивен модел AMBR). Безсмислен курс с никакво реално приложение... Нека специалистите в областта сами преценят и нещо друго – доколко LISP е най-подходящият език, който да въведе студентите в изцяло новата за тях област на компютрърното програмиране. Резултатът – взех си курса (естествено отлично), платих 135лв., изгубих си още един семестър, свалих си няколко книжки за MATLAB и самия MATLAB от zamunda.net и се захванах да уча програмиране...

            Мога да продължавам още дълго с други курсове, други преподаватели и други проблеми, но смятам, че илюстрирах тенденцията. Сега искам да се спра на още един факт – кредитната система на НБУ и нейната реализация в програма „Когнитивна Наука”. Тук кредитната система просто не функционира. Всички записват (по необходимост) тези курсове, които стартират през дадения семестър. И тъй като големият процент от курсовете въобще не стартират, а са необходими поне 5 записани курса, за да не си изгуби човек студентските права, на практика всеки семестър всички студенти учат заедно едни и същи курсове. Което не е задължително лошо само по себе си, но е лъжа, че в тази програма функционира кредитна система и студентите имат някакво непознато за нашите географски ширини право на избор. А лъжата е нещо лошо - само по себе си.

 

3. Отявлена злоупотреба с труда на магистри и докторанти. Тук нещата не са толкова сложни и обширни, колкото в предишната точка. Ситуацията накратко е следната – вършиш някаква изследователска работа, пбликуваш статии, получаваш 0.00лв. на ден/седмица/месец/година, докато други хора си пишат часове, ходят по международни конференции представйики твоя труд, водят си статистика за научните изяви и за броя публикации на базата, на която се формира заплатата им, прибират си парите от командировъчни и всички са доволни. Е, почти всички. От време на време се случва ти да поработиш с някой по дадена тема (ама добре да поработиш -  и черна работа вършиш, и креативни идеи даваш, и експерименти провеждаш, и статистически анализи правиш и т.н.), пък той после да напише статия, ама да „забрави” да те включи като съавтор. Някой път забравят да те спомента и с благодарност даже. Ама в „Когнитивна Наука” хората често забравят. Изучават паметта като феномен усилено, ама те си забравят. Може пък и за това да я изучават толкова усилено – за да намерят средство да помнят по-добре. Аз знам едно, ама няма да им го кажа, защото то дето ще им го казвам, по-лесно и по-бързо (и много по-приятно) ще ми е да им го покажа, ама за тая работа вкарват в затвора. Нищо, че подпомага паметта...

            Моите лични впечатления: 5 годишна докторантура по време, на която съм получил за труда си цифром и словом нула лева и нула стотинки (0.00лв.). Без стипендия, без хонорари, без абсолютно никакви идващи от НБУ доходи. В продължение на този период университетът не ми е осигурил нито една възможност да посетя международна конференция, въпреки, че съм имал редица публикации на най-престижната в света конференция по когнитивна наука - The Annual Conference of the Cognitive Science Society. Една от статиите ми дори беше приета за устна презентация (нещо, което се случва много рядко дори и на „великите” преподаватели от специалността). Нямах възможност да отида и на тази конференция. Същото важи и за повечето ми колеги. Абсурдостта на ситуацията достигна върха си, когато, за да се отчисля с право на защита трябваше да посоча една или две (не си спомням точно) „научни изяви” в отчета си. Как можех да посоча такива, след като хората от специалност „Когнитивна Наука” не ми бяха осигурили възможност да отида на нито една конференция? Аз никога не съм имал финансовата възможност да си купя самолетен билет до САЩ или Япония (последната конференция се проведе там), да наема стая в хотел и т.н. Не знам и някой от колегите ми да е имал подобна възможност... Проблемът с отчитането се реши с поредната фалшификация в специалността, но не това е въпросът. Всички нормални университети и всички държавни университети в България осигуряват на редовните си докторанти стипендии, с които да могат да покрият поне най-елементарните си потребности и да могат спокойно да работят. Стипендиите в СУ и БАН са в размер на 2.5 минимални работни заплати месечно. Моята 5 годишна работа беше свършена само и единствено благодарение на странични доходи и на помощта на близките ми. Ако знаех предварително, че ситуацията ще е такава никога нямаше да запиша редовна докторантура в тази специалност. Не знаех, че ще е така, не защото не ми беше ясно как функционира НБУ, а защото имах уверенията на научния си ръководител, че „нещо все ще се намери”, „нещо ще измислим” и т.н. Вината, че съм повярвал на тези глупости разбира се е само моя, но не бих искал да допусна и други хора да проявят същата непростима наивност без поне да се опитам да ги предупредя. Искам също така да Ви уверя, че това е масовият случай в „Когнитивна Наука” в НБУ и аз не съм по никакъв начин уникален или дори специален. Това е типичният modus operandi на „академичната” общност там – безжалостна експлоатация на докторантски (а често и на магистърски) труд, нулево заплащане и никакви перспективи. Докато човек най-накрая се откаже и си тръгне сам. Тогава се насочват към следващия „обещаващ млад учен”. Надявам се повечето непредубедени читатели да си дадат сметка, че да се напише дисертационен труд е тежка и натоварваща задача. Когато човек трябва паралелно и да работи, за да се изхранва задачата става почти неизпълнима, защото докторантът няма достатъчно време за преглед на релевантната литература, провеждане на емпирични изследвания, анализ на резултатите, опиание и т.н. На този фон не е чудно, че през последните 5 години в специалност когнитивна наука има само един (!) успешно дипломирал се докторант. Това е и единственият човек, който получаваше някакво заплащане за труда си. Основна част от труда му се състоеше в програмиране на когнитивния модел на Б. Кокинов. Това е и единственият начин човек да получи някакво нормално възнаграждение за работата, която върши. Всъщност има и още един, но за него просто не ми се говори... Всяка научна ерес, т.е. даден докторант да тръгне по собствен път, да изследва собствените си идеи и да не е директно или индиректно въвлечен в когнитивния модел на Б. Кокинов автоматично води до спиране на средствата, и практическа невъзможност за продължаване на работата. Чувал съм, че в миналото е имало и едно изключение,но не съм бил там и не мога да кажа каква е била ситуацията...

            Но нещата, уви не свършват дотам. Трудът в специалност „Когнитивна Наука” не просто не се заплаща. Той не се цени, не се уважава, а понякога дори и не се признава. Един от най-лошите ми спомени от престоя ми в специалността е моментът, когато след повече от месец работа по едно изследване, която включваше идея за експеримент, помощ при събирането на изследвани лица и един куп статистически анализи хората, узнах, че хората, с които съм работил (до един преподаватели в специалността) са публикували статия с това изследване, в чиито авторски състав аз не съм бил включен. Научих това случйно – хората, с които работих нямаха доблестта да си го признаят пред мен. Статията е със следната референция:

 

Dimitrov, R., Hristova, E., Grinberg, M. & Trifonova, M. (2007). Semantic Structure of Emotion Concepts in Patients with Schizophrenia. European Neuropsychopharmacology, 17, sup.3, p. S151-S152, extended abstract

           

В статията става дума за изследване, при което семантичните пространства по отношение на емоционално натоварени понятия на пациенти с параноидна шизофрения и контролна група се сравняват. Методите са прилагани многократно преди (напр. Romney et al. 1999), а в НБУ първоначално се използваха с цел да се сравнят семантичните пространства на студенти по психология от различни курсове. Аз не съм имал отношение към тези изследвания в НБУ. Моя беше идеята да се сравнят по този начин семантичните пространства пациенти с параноидна шизофрения и контролна група. Програмата за събиране на данни беше написана от Е. Христова с помощта на М. Гринберг. Аз проведох голяма част от статистическите анализи след края на събирането на данните. При това работих почти денонощно в продължение на 2 седмици (цялата обработка ми отне около месец) по молба на М. Гринберг, който искаше да напише статия за някаква конференция. Анализите не показаха позитивни резултати и се отказахме от статията. По-късно разбрах от други хора, че статия е била публикувана за дуга конференция. Причините за това бяха, че се установи, че част от изследваните ни лица са били фиктивни – една от експериментаторките просто беше копирала данните на няколко изследвани лица по няколко пъти (практика често срещана в НБУ). След изхвърлянето на фиктивните изследвани лица (което стана практически на око, защото нямаше достатъчно ясни и недвусмислени критерии, по които да се прецени, кое изследвано лице е фиктивно и кое не) авторите публикуваха статията без адекватно да опишат проблема с фиктивните изследвани лица и без да споменат моето участие. Може да Ви се струва, че моето участие в тази разработка не е било особено голямо и важно и съм склонен да се съглася с Вас. Но участието на автори като М. Трифонова беше практически нулево, а нейното име фигурира в списъка на авторите. Това е жена преподавател в специалност „Когнитивна Наука”, на която аз лично (и в контекста на същото изследване) съм показвал как да използва Microsoft Excel с цел да стандартизира променлива (вадиш средната, делиш на стандартното отклонение). Гарантирам за истиността на думите си и съм готов да посоча свидетели, които да ги потвърдят. Не знам какво повече да добавя освен, че подобна практика не е прецедент в специалност „Когнитивна Наука”. Знам със сигурност още един подобен случай, но няма да споменавам името на засегнатия студент, защото не съм директно упълномощен от него да го сторя.

Друг неприятен момент за мен беше статията:

 Kokinov, B., Vankov, I., Bliznashki, S. (2009). How Analogy Could Force Re-representation of the Target and Inhibition of the Alternative Interpretation. In: Kokinov, B., Holyoak, K., Gentner, D. (eds.). New Frontiers in Analogy Research. Sofia: NBU Press.

 

Моето учатие в нея е фиктивно – аз не съм написал и една дума от нея. Причината името ми да е сред авторите е в това, че всички описани в статията експерименти са мои – аз съм автор на хипотезите, аз съм генерирал скриптовете, чрез които експериментите са били проведени, аз съм обработвал данните, аз съм събирал и голяма чат от изследваните лица. Лъжите в тази стаия са основно 3: а) един от експериментите е описан (съзнателно и нарочно) като два отделни експеримента; б) резултатите са обяснени с помощта на когнитивния модел на Б. Кокинов, с който аз никога не съм бил съгласен и той е наясно с това. Това, обаче не се споменава в статията; в) част от резултатите (тези касаещи негативния прайминг върху един от целевите стимули) са представени като предсказани от модела на Б. Кокинов, но това не е вярно. Резултатите бяха получени преди провеждането на кавато и да е компютърна симулация. Определени параметри на модела бяха манипулирани, за да се получат резултати от симулацията, които да отговарят на реалните данни. Отново мога не само да гарантирам за думите си, но и да ги докажа със свидетели.

Примерите за грубо и безкрупулно нарушаване на всякаква професионална и академична етика в специалност „Когнитивна Наука” далеч не свършват дотук, както и тези свързани с безкрупулното използването на безплатен студентски труд, но както казах и по-горе, смятам, че описаното до момента очертава достатъчно ясно основните тенденции.

 

4. Липса на реални стипендии. Тук нещата са прости и опират не само до специалност „Когнитивна Наука”, а до НБУ генерално – там стипендии няма! Въпреки това в най-различни форуми ще прочетете лъжливото твърдение, че НБУ дава „най-високите ститендии” в България. Противоречието идва от там, че НБУ понякога (много рядко!) наистина дава стипендии. Размерът на стипендиите е изчислен така, че да покрие таксата на студента (магистъра, докторанта) за определен брой семестри (обикновено 1 или 2). Тъй като учебните такси в НБУ са едни от най-високите в България, то и стипендиите изглеждат като внушителни суми. Цялата операция по даване на стипендии в НБУ, обаче е просто прехвърляне на едни пари от единия джоб в другия! С други думи 100% от отпуснатата стипендия се влива обратно в университета под формата на учебна такса. В държавните университети и БАН стипендията за редовни докторанти (която се дава задължително на всеки зачислен на редовна докторантура студент!) се равнява на 2.5 минимални работни заплати месечно (при нулева или символична такса за обучение!). В НБУ таксата за редовна (!) докторантура в момента е 1420лв. на семестър. Аз никога не съм си плащал тази такса, защото съм взимал уж огромната стипендия от 1420лв. Равносметката за мен е 0лв. От там нататък откъде ще намериш време за изследователска работа, проучване на литературата, описание на резултатите и т.н. и как същевременно няма да умреш от глад си е лично твой проблем.

            Друг проблем е, че стипендии в НБУ се дават изключително рядко и трудно. На мен лично (и на много колеги и понати от НБУ) са ми отказвали магистърска стипендия при среден успех 5.95. Аргументът беше, че този успех е постигнат на базата на само 5 записани за семестър курса. Проблемът е, че за да запишеш повече курсове за даден семестър са необходими повече пари накуп и голямото болшинство студенти нямат тази възможност. И се получава нещо като „Параграф 22” – трябва ти стипендия, защото ти е трудно да покриеш високите такси на НБУ, но не получаваш стипендия, защото не си записал достатъчен брой курсове, т.е. не си внесъл достатъчно висока такса!

            Когато кандидатствах за магистърска стипендия освен проблемът с малкото записани курсове ми посочиха и една друга пречка – беше ми обяснено, че политиката на университета е повечето стипендии да се насочват към бакалавърските програми. Интересното е, че точно в същия момент един мой приятел от бакалавърска специалност „Археология” също кандидатстваше за стипендия. При среден успех 5.84 на него стипендия му беше отказана с мотива, че големият процент стипендии отива за магистърските програми.

            По-горе писах, че съм получил стипендия в размер на 1420лв. равна на семестриалната такса. Това всъщност не е точно така. Получих (пълна!) стипендия в размер на около 1300лв. Как тогава е пълна питате се, след като не покрива цялата такса. Просто – стипендията ми се водеше пълна, но при отпускане се изчисляваше в долари (неясно защо). Колко долара да се отпуснат за дадена стипендия се изчисляваше на базата на курс купува на БНБ. При връчване стипендията на докторанта, обаче сумата за връчване се изчисляваше по курс купува на БНБ. В резултат накрая получаваш на ръка едни пари, които са по-малко от таксата, която трябва да платиш, но стипендията продължава да се води пълна! И така след като взех една „от най-големите” стипендии в България ми се наложи да платя още около стотина лева просто, за да си заверя семестъра...

            Толкова по темата.

 

5. Изкуствено удължени срокове за завършване на магистърска програма „Когнитивна Наука” с цел печалба на НБУ. Средната продължителност на следването в магистърска програма „Когнитивна Наука” по мой изчисления базирани на всички колеги, които познавам и които звършиха програмата упсешно е малко над 3 години. Не познавам никой, който да е звавършил за по-малко от 2.5 години, а при този случай колегата беше и същевременно и служител на НБУ, така че не плащаше никаква такса за обучение и можеше всеки семестър да записва неограничен брой курсове. Аз лично завърших за точно 3 години без в нито един момент да съм прекъсвал следването си. За сравнение обичайната продължителност на магистратурите по Психология в СУ е 1.5 години (вкл. на специалностите „Клинична сихология”, Социална и Юридическа Психология”, „Организационна Психология”и др.) – на половината от времето необходимо да завършиш „Когнитивна Наука” в НБУ. Както видяхме от точка 2 причината за това не е в извънредно сложния материал, който е необходимо да се усвои и в изключително високите изисквание към студентите в специлалността. Причината е изключително и само финансова – повече време, повече курсове, повече платени такси, повече хорариум за правилните хора! Изискванията за минимален брой кредити необходими за завършване на програмата са така формулирани, че да е практически невъзможно да завършиш за разумен период от време. Доколко това е (или би било проблем) за Вас е нещо, което всеки трябва да си прецени сам в зависимост от ситуацията, в която се намира. Аз ще отбележа само следното – докато аз бях все още по средата на магистратурата си колегите ми от СУ вече бяха завършили и си търсеха работа. Година и половина по-късно магистрите от СУ вече имаха трудов стаж и професионален опит в различни сфери на дейност докато аз (бидейки на същата възраст като тях) трябваше тепърва да започвам да се конкурирам с тези хора на пазара на труда. При равни други условия (а по мои впечатления те са приблизително равни) това поставя завършилият „Когнитивна Наука” в доста неблагоприятно положение.

            Докторантурата ми в департамент „Когнитивна Наука и Психология” до момента ми е отнела над 5 години изследователска работа. До момента на защита ще станат около 6. Дължината на този срок не се дължи толкова на финансови причини, колкото на други фактори, за които ще стане дума в последната точка.

            Последното, което ще кажа се отнася до възможностите за защита в програмата – почти уникално за България магистри и докторанти по когнитивна наука могат да се дипломират само през месец юли – има една единствена дата през цялата година. Мислете му ако сте болни от грип (или недай боже нещо по-сериозно) на тази дата – ще чакате още 365 дни до следващата възможност за защита! Причината за това е, че Б. Кокинов позволява защити само по време на т.нар. „Лятна Школа по Когнитивна Наука”, която се провежда само през месец юли за 2 или три седмици (2 или 3 седмици, но датата Ви за защита е само една!). Това е така защото Б. Кокинов държи студентите да се дипломират пред международна комисия от чуждестранни гост-лектори, а такива (всяка година различни) присъстват само по време на тази школа. Това решение има и плюсове и минуси, но тук няма да се спирам на този въпрос.

 

6. Липса на каквито и да било възможности за научно и кариерно развитие на успешно завършилите магистри и докторанти във факултета по „Когнитивна Наука и Психология”. Това е един от най-важните моменти. Департамнетът по „Когнитивна Наука” е единственият в България. Ако не се занимавате с когнитивна наука там, няма да се занимавате с такава въобще или ще го правите в чужбина. Ако съм прав в твърдението чи, че академичните алтернативи, които департаментът предлага клонят към 0, то това си е на практика фабрика за безработни и/или емигранти. Това е така, защото когнитивната наука е изключително фундаментално ориентиран дял от психологията (някой може да не се съгласи, че когнитивната наука е част от психологията и да твърди, че това е самостоятелна научна дисциплина. Сега няма да водим тази дискусия – целта на този текст не е да провокира епистемологичен спор). Думата „фундаментална” в предишното изречение е противопоставена на думата „приложна”, т.е. знанията, които (уж) се усвояват по време на образованието по когнитивна наука Ви подготвят изключително и само за научна работа в тази много тясна област и нямат никакво или почти никакво реално приложение. Едната цел на обучението по тази специалност е да Ви научи да планирате, да провеждате и да обработвате данни от експерименти изледващи базови познавателни процеси при хората. Другата основна цел е да Ви подготви да програмирате компютърни модели на същите познавателни процеси (този метод се нарича когнитивно моделиране и е сходен, но не напълно идентичен на областта известна като изкуствен интелект). Доколко това реално се случва в НБУ е въпрос, който вече засегнахме, но дори и да се случваше, тези знания, умения и компетентности не са нещо, което намира приложение на пазара на труда в България (и не само) в момента. Знанията в областта на когнитивната наука няма да Ви направят блестящи мениджъри по човешки ресурси, нито ще Ви помогнат да работите в области като социологически проучвания, реклаа, маркетинг и подобни. Дори гранични за когнитивната наука области като „Експериментална Икономика” имат предимно, ако не и изключително академично приложение. Записвайки се в специалност „Когнитивна Наука” пред Вас има точно 3 възможности – или сте богат човек, който има финансовата възможност да изучава нещо с цел просто да обогати себе си, или правите научна кариера, или си губите времето. Нах-честият резултат е третият.

            Малко статистика: от всички колеги, с които съм бил в магистърската програма (без значение дали са били от моя випуск или от друг) и които са около 30, броят на тези, които се занимават с наука е 0.

Броят на тези, които се занимават с наука от колегите, които успешно завършиха магистърската програма също е 0.

Броят на колегите, които заминаха за чужбина и правят научна кариера там е 0.

Броят на колегите, които работят нещо, което има и бегла връзка с когнитивна наука е 0.

Броят на успешно защитилите магистърска степен от моя випуск, които имат базово образование по психология е 1 – Аз.

            От колегите, завършили успешно магистърската програма от моя виппуск броят на докторантите е 3.

От тези 3ма докторанти броят на защитили успешно докторантура до момента е 0.

Общият брой докторанти за последните 5 години не ми е точно известен, но знам общият брой на успешно завършилите докторантура в този период – 1.

Броят обявени асистентски конкурси за последните 5 години е 1 (освен ако за някои от преподавателите ми асистентски конкурс не е бил проведен след като даденият човек е бил вече одобрен и след като е получил хорариум – нелегитимна практика, която не би изненадала никой, който има опит с „Когнитивна Наука” в НБУ).

Цифрата 1 от последните 2 абзаца се отнася до един и същи човек.

Броят на хората, които са завършили магистърска програма „Когнитивна Наука” през последните 20 години и които правят академична кариера в тази област в България е между 1 и 2 (не съм сигурен за един човек е завършил магистърска програма или направо е защитил докторат).

Броят успешно защитили докторат в специалността към НБУ, които работят по специалността си в България през последните 20 години е 4 или 5 (не съм сигурен дали един преподавател в програмата има докторат в областта на когнитивната наука или не).

Броят на хората с базово образование по психология, които са защитили докторат по специалността „Когнитивна Наука” през последните 20 години и работят по специалността си в България е 1.

Нямам точни данни за броят на заминалите за чужбина колеги, които работят по специалността си в тамошните университети, но броят за последните 20 години трябва да е около 5-6. Това, обаче е само разумна догадка.

Забележете, че тенденциите през последните 5 години са по-лоши от общите тенденции, т.е. вероятността да се реализирате в България в областта на когнитивната наука в момента е по-ниска от всякога и на практика клони към 0.

Още нещо – вероятността да се реализирате в областта на когнитивната наука в България ако сте завършили магистърската програма е по-малка, отколкото ако не сте я завършили (а направо сте записан/а в докторска програма или сте доцент/професор в друга област). Ако трябва прочетете пак последното изречение!

Вероятноста за реализация е изключително ниска за психолозите!

Броят на успешно реализиралите се колеги с базово образование в областта на математиката или информационните технологии в България е по-висок – около 2. Всеки от тях работи по когнитивния модел на Б. Кокинов! Поне още двама колеги с такова базово образование в момента работят по специалността си в чужбина (и двамата от са работили по когнитивния модел на Б. Кокинов преди да заминат), но това е единствената информация, която имам.

На какво се дължат тези изключително обезкуражаващи цифри? Причините със сигурност са много и при липсата на обективни научни данни изброяването им неизбежно ще съдържа изразен субективен елемент. С тази уговорка ще скицирам само някои от най-основните (според мен!) фактори:

-Специалност „Когнитивна Наука” към НБУ е една изключително затворена общност крайно нетолерантна (с едно-две забележими изключения) към нови и различни идеи;

- Липсата на кавато и да е форма на стипендии по време на докторантурите в специалността води до това, че голяма част изключително надарени и мотивирани колеги са принудени да се откажат с цел да работят за прехраната си;

- Почти всички възможности за развитие в специалност „Когнитивна Наука” минават през Б. Кокинов и разработките на неговия когнитивен модел. Ако не си част от този проект шансовете ти за реализация намаляват рязко. Фактът, че моделът е меко казано ретрограден води до това повечето хора в един или друг момент да потърсят друг подход към изследваните проблеми. Резултатът от това е постепенното маргинализиране на съответния студент и в крайна сметка неговото напускане на програмата;

            - Експлоатирането и злоупотребата с труда на студентите е силен демотивиращ фактор;

            - Големите периоди от време необходими за успешно завършване и евентуална последваща реализация в специалността също оказват негативно влияние върху мотивацията на повечето студенти;

            - Изискванията за успешно завършване на докторантура към специалността са неадекватно високи. Неадекватни са по отношение на 2 основни критерия – 1) изискванията далеч превъзхождат тези на други научни институции като СУ и БАН, въпреки, че финансовите средства, които програмата осигурява на студентите си (и респективно свободното време, с което същите разполагат) са многократно по-малки (т.е. нулеви) и 2) ресурсите на специалност „Когнитивна Наука” далеч не отговарят на критериите поставени от академичното тяло. При някои мои експерименти провеждани в лабораторията там, например средната скорост на събиране на изследвани лица е била 0.3 човека на ден. С други думи ако експериментът ти изисква 60 изследвани лица, това отнема около 200 дни. При тази скорост на събиране на данни (а да не забравяме, че тези данни изискват обработка, експериментът изисква подготовка на стимули и др., резултатите трябва да бъдат подробно и акуратно описани, един експеримент не стига нито за магистърска, нито за докторска степен и т.н.) не е чудно, че времето за завършване на пстепен в програмата е вероятно най-високото в цяла България. Разбира се не всички изследвания отнемат толкова дълго време, но е очевидно, че лабораторията в специалността няма ресурса да отговори на академичните изисквания. Възможността за консултации с преподавателипо време на обучението също е силно ограничена поради недостатъчната компетентност на редица преподаватели в програмата по основни въпроси. Това също е проблем, защото дори при спазени изисквания за обем, често работата на студентите бива сериозно критикувана (особено в техническите си аспекти) по време на защитата пред международна комисия.

            - Последната (но не и позначение!) причина за трагичните цифри по-горе, която ще посоча е малко по-абстрактна. Казано накратко в специалност „Когнитивна Наука” в НБУ личностовите черти на студентите имат далеч по-голямо значение от академичната им компетентност що се отнася за възможности за реализация. Основните фигури в програмата подбират хора, които харесват чисто емоционално по една или друга причина. Също така са склонни да дадат път на хора, които правят компромиси със собствените си творчески идеи и търсения в името на кариерата си и приемат да вършат работата на висшестоящите вместо да вървят по собствен път. Такива хора, обаче не са много по следната причина: хора, които са били достатъчно мотивирани и кадърни, за да стигнт до етапа, в който да могат да се присъединят към изключително затворената общност в специалността „Когнитивна Наука” е по-малко вероятно да са склонни на компромис с принципите на честното научно търсене. И обратно хора без творчески потенциал рядко стигат до позиция, от която да започнат научна кариера поради дългите срокове и високите такси на специалността, които доубиват и без това минималната мотивация на хора без силна потребност от познание. Такива хора освен това, рядко са истински полезни на силните в специалността, защото работата им е посредствена. Общо казано, академичният кариеризъм има много по-благодатни полета за изява от специалност „Когнитивна Наука” (с цялото ми уважение и въпреки всичките си кусури това просто не е специалност „Евроинтеграция” или „Начална и Предучилищна Педагогика”), а пък творческият индивидуализъм е нещо, от което шефовете в специалността по правило странят, защото не им носи пряка полза. Естествено всички асистентски конкурси в специалност „Когнитивна Наука” не са честни конкурси и не се организират редовно или поне, когато дадено място е овакантено, а само за предварително подбрани „наши” момчета и момичета, които са протежета на силните в програмата. Асистентските конкурси в програма „Когнитивна Наука” са един безпрдонно нагъл фарс с предварително известен резултат! За това ще трябва просто да ми повярвате, защото не мога да ви представя документални доказателства, а и се съмнявам, че някой от спечелилите конкурси ще се съгласи да свидетелства. Ако не ми вярвате – явете се на конкурс без да сте поканени и без да Ви е казано, че конкурсът е организиран за Вас и вижте резултата.

 

Заключение. Един от любимите ми като дете автори, Дж. Р. Р. Толкин беше казал „Съветът е опасен дар, дори и между мъдреци, а и с него и без него нещата могат да тръгнат зле”. Позволете ми да наруша съвета на известния писател и да Ви дам следния съвет: Ако поне малко (ама съвсеееееем мъничко) приличате на мен, ако думи като „истина”, „знание”, „наука”, „почтеност” за Вас имат по-дълбоко емоционално значение от думата „маса”, ако не сте млада, висока и амбициозна блондинка от дълбоката провинция, МОЛЯ ВИ, НЕ ПРОПИЛЯВАЙТЕ ОГРОМНИ КОЛИЧЕСТВА УСИЛИЯ, ВРЕМЕ, ПАРИ И НАДЕЖДИ В ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА „когнитивна наука” В „нов български унивреситет!!!